Istanbul – Turkey

Истанбулиада или инструкция как да разгледаш 100 неща  за по-малко от 24 часа

Септември – 2015 

По традиция в началото на септември се провежда офроуд събора в Приморско. И както в последствие ще се окаже, Приморско и почивните дни в началото на септември са комбинация, която е дала началото на не едно или две пътешествия. Всичко започна с няколко приказки на маса от рода на – Ей къде е Лозен град (Kirkleri), хората ходят на пазар за един ден! – Ама нямаме излишни пари да се шляем по пазарите, а и в Истанбул например има и история, култура…а ние се нуждаем много от нея :), е какво като е по-далече, ще станем по-рано и така.

Станахме по тъмно, набързо по кафенце и към Малко Търново.

На граничен пункт Малко Търново цари някакъв собствен порядък, или по-скоро безпорядък. Нищо общо с преминаването на който и да е друг граничен пункт.  Особено в турската му половина – оставяш си превозното средство където мислиш, че е най-голяма вероятността да го намериш непокътнато и влизаш в една постройка с безброй гишета и опашки. Кое след кое е и за какво е никой вероятно не знае, а и опитите да се ориентираме бяха безсмислени. Подаваме си купчинката документи някъде, ако не ни ги подпечатат ни ги връщат, иначе пак ни ги връщат де, преминаваме следващото и точно когато си мислим, че сме минали всички възможности и се връщаме при мотора, митничар ни връща да търсим нгишето, което сме пропуснали.  Ахаааа, къде се е скрило, изчакваме си реда, снабдяваме се с всички печати, мятаме се тръгваме към последното препядствие – бариерата. Подаваме ухилени документите и чакаме да я вдигнат но… греда! – Ти, с мотора, върни се сега само ти с мотора за ненамсико до горе до постройката. Румен се връща, аз пуша нервно до бариерата и си задавам екзистенциалния въпрос – Къде сгрешихме?

Минават 10-15 минути, Румен се връща. Одобряват ни да преминем в Турция. Ура!

1 2 3 4   5

Пътят е хубав и бързо напредваме в първите часове на деня. От Къркларели  (Лозенград) продължаваме по второстепенния път покрай планината, категорично избягваме магистралата. В Пинархисар спираме за по дюнер или по-скоро сандвич…

11217556_10204697488298984_3672019265741639069_nСлед Сарай забиваме навътре в планината и се радваме на спокойствието, встрани от жегата и прахоляка… За кратко.

6   7

Нанотехнологии, баце!

89 10  11 12    14

Вече към два часа след обяд, след Боялък, сблъскваме с нещо, което никой не е очаквал… В последствие се запознахме с плановете на това грандиозно нещо – новото летище на Истанбул. Грандиозен строеж, багери и камиони безброй, като мравки… Ето от тази сателитна снимка може да стане ясно за каво става дума – страхотия.

888

Багерите са един до друг:

Capture2

Пътя беше сравнително скоростен, но страшно прашен и камиони, камиони, камиони, натоварени с пръст и камъни… 

2120   22 23    2825

Бях си вдигнала слюдата на каската заради горещината и разчитах само на тъмните очила да ме пазят. Изпреварвайки поредния камион нещо ме удря по бузата зверски. Сигурно камък хвръкна от гумата на камиона. Стиснах зъби.  През следващите 40 и няколко километра си спомням само болката, която ставаше все по-силна. Вече бяхме в Истанбул. Сръчках Румен да търси някоя бензиностанция да намеря нещо студено да си сложа на бузата. Точно срещу небостъргачите намерихме такава. Взехме по сладолед, свалихме каските и Румен огледа щетите на бузата ми. Огромно жило с част от дупе на стършел все още си седеше забучено там…. Махна го, сложих за малко сладоледа на бузата, после в корема и продължихме. Гледката от бензиностанцията:

11951308_10204697967110954_3514284177039671498_n

29 30 32 36 39 41 42 43 45 46

Трафика в Истанбул е неописуем. Каквото и да правиш, свиркай. И се пази от всички свиркащи, и те нещо готвят…

Предварително си бяхме нахвърляли следния план – хотел, преобличане, трамвай, забележителности, трамвай, спане, трамвай, кораб, трамвай, хотел, мотор и отново към Приморско.

49 50 52 55 56 60 58 6461 65 68

Малко велосипеди има тук:

6766 70 71

Тук повисяхме в едно задръстване…

69ДжиПиЕса ни заведе до района, където си бяхме набелязали хотел. Оставихме бабата да почива. Преоблякохме се и тръгнахме на парадната обиколка. Деца се бяха покатерили на мотора да се снимат – добре, че го вдигнахме на централната стойка, че не ми се мисли ако падне това прасе…. може и щети и жертви да има. 

3 6 2 Запътихме се към трамвая. Шляейки се решихме – ще ходим пеша и ще разглеждаме.. А, и биричка ще си вземем. Че то туризмът е хубаво нещо, само ако не беше  ходенето….

 24

Следващите снимки съдържат твърде много захар, моля хора на диета да ги прескочат…

8 9 10 11    12

Те такива обувки искаше Румен, ама … малко скъпички идваха…

14

Градската лудница си е типичната за Истанбул…

16  17

И първите признаци на култура:

19 20

Навсякъде байраци и джамии.

21 22 23 25 28 29 30

Минахме напряко и през Капалъчарши.

31 32 34 35   36

Зяпайки наляво, надясно неусетно стигнахме до центъра на събитията – площада и парка Султан Ахмед и едноименната джамия. След тях следваха Св. София, двореца Топкапъ и Босфора и моста Галата и докъдето стигнем….

37 38    39 41 4243 46 47 48 49 51          53             54 45

Берекет безкрай.цом

55 5756   58 Това определено е по-цивилизованата и по-представителна част на града. Стърчуги от всякакъв вид, все големи.

6159 60 62 63 64 65 66 67 68 69 71 72 78 80 81 75 73Дворецът или по-скоро паркът Гюлхане – Gülhane Parkı. Спестихме си влизането в двореца – беше късно, а и не бехме взели резервни крака и нерви за там…

86 88 89 90

За някои чай, за други …. пепси.

9392  97  

Те култура, нали искаше…959699 94 100 104 103 101   110

Турски графити:107 108  111

Морската гара при мостът Галата – ферита, корабчета за разходки, печени кестени и навалица – от всичко имаше..

113 115 119 120 122    121 123 124 130 133 134 141 140 135Слънцето беше залязло и вече в сумрака се опитвах да изкарам някой читав кадър, така че фотографа е виновен само на 50%…

142 145 146 147 150 154 153 152 151

Разходихме се до средата на моста по долната алея с многото кръчми, на връщане от другата страна си харесахме едно ресторантче, като вкарахме по няколко бирички с рибата на деня….

11951385_10204699020617291_2776098174174338196_n

 …..и уморени се изнизахме към трамвая и след това в хотела.

155 159 160    161 162 158 156 163 164 165 166 167 169 175 176

Най-размазаната за финал на вечерта…   177

Надпис на асансьора, не знам що ме грабна толкова.

178

Сутринта рано се размърдахме. Още дремейки тръгнахме да свършим плановете за сутринта, че в 12:00 трябваше да освободим стаята от багажите си. Една снимка, докато няма деца по катерушката….

180

Рано беше. …

181 182 183 184 185 186

Това шаренкото от снощи:

187

Дори котките спяха…

188    190

Първата ни работа беше да намерим феритата до азиатския бряг и да направим екскурзията с корабче по Босфора за 2 лв. на калпак (организираните екскурзии за по 35евро на човек и екскурзовод не ни впечатлиха с нищо, освен с цена..).

Газ на трамвая, котката продължи да си спи..

191

И на ферито:

192 193 194 195 197 198   203 200201 

На нещо такова се возехме и ние – градския транспорт между двата бряга.

206 208 211 209 210 212 214 216 217 218 219 223 233 235Ей там някъде на долния ред ресторантчета хапнахме снощи..

315

Имаше си доста трафик.

237   238

Мостът над Босфора.

241 243 244 251 253   254

Kiz Kulesi – момината кула.

249

Турската легенда е следната:  Момината кула е наречена така на дъщерята на султан, който безумно я обичал и правел всичко възможно, за да се чувства тя щастлива и безгрижна. Веднъж обаче ясновидец предрича, че въпреки всичко девойката ще умре, точно като навърши 18 години. Султанът незабавно се разпорежда на острова да бъде построена непристъпна кула, задължително преди дъщеря му да навърши 18 години. И веднага след завършването на строителството премества девойката, за да я предпази от възможните причинители на смърт. В деня, когато принцесата навършва 18 години, султанът ѝ изпраща кошница с плодове. Когато обаче девойката поема в ръце кошницата, от там изпълзява отровна змия и смъртта от ухапването става неизбежна, както предрича ясновидецът.

Според друга легенда, която предлага още епизод (с щастлив край), девойката е спасена от красив принц, който веднага изсмуква змийската отрова от раната и по-късно заслужено получава ръката на принцесата.

Това разбира се е от Уикипедията, има и други версии…

273 272 271 270 269 266   257 244

Дворецът Долмабахче – Dolmabahçe Sarayı..  

259

Азиатския бряг. Имахме по цигара време на него, малко снимки и пак на същото корабче да ни върне обратно в Европа.

264 263265    260

Не знам откъде извадих тази – специалната ми азиатска физиономия… 

280

281 282 284

Някои си вдигат самолета.

286

А, Поморие… това ми е познато, коняк май беше…

288 291Как не се катастрофират в този трафик – не знам.

303

290 292 295 296 300 304 301 297 308 314 309    291

Някаква арт-инсталация е това. Сградата е на художествена галерия за модерно изкуство. Мислех, че е нещо, свързано я с математика, я с химия…

305

Вече на твърда земя.

318 319 320 321

Още стрийт кадри. От плаването огладнях като че ли..

322 324 325 326 327 328 329

Завряхме се в Капалъчарши, взехме си дъска за табла/шах и се забързахме да освободим стаята.  Измъквайки се от града, отново минах на варианта – скапани снимки със скъпа екшънкамера. Добре, че беше само на заем… 

83 81 85 86 87 89 91

Измъкването от града беше много по-тегаво от идването – избрахме маршрут покрай морето, който се влачи надлъжно на града и на практика 50 км си караш градско в истанбулски трафик, докато се отклонихме към Çerkezköy.

Всиките кадри са снимани в движение, това ми беше първия експеримент с екшън камера да правя снимки в движение, само дето камерата не беше правилната – доста изкривяваше времето и пространството, но за сметка на това качеството не беше добро….

92 93 94 96 97 98 99 100 101 102 103 104 106 107 108 113 114 109 116 110 118 111 119 121 122 124 129 128 127 126 132 133 134 136 137 138 140 141 142 143Както си пътувахме скучно и безгрижно, напечени от слънцето и нещо почна да ми пари на лицето и да ми люти на очите и носа… Ама много люти… Сръгах Румен – същото. А? Бързо се осъзнахме – в най-дясната лента имаше непрекъсната диря, широка половин метър, някаква вряща киселина… 

145 146    147

Все по-нетърпимо почна да става положението, камиона, който я е разсипвал на места е изпреварвал и дирята минаваше и в съседната лента. Румен се мъчеше да заобикаля, лютенето на очите беше много силно – аз бях ги затворила, ама той как караше – не знам… Затрудняваше дори дишането… На един светофар свърши всичко -пушеци, голяма вряща локва, пожарни… докато светне зелено едва изтърпяхме и с газ избягахме. Пред пъврия възможен супермаркет спряхме, взехме си по бира в кенче и седнахме на сянка да оправим дишането. Лицата ни бяха почервеняли като изгорени. Това само от парите във въздуха.

Не мисля, че една бира стигна, май пихме по още една…

На късното следобедно слънце скучаех и се чудех какво да снимам…. Камила..

149

148

150  151

Вече се стъмваше, когато стигнахме ARAS Restaurant – рибно ресторантче, на 15км. преди българската граница. Това върху топ-касата ми е таблата, не е отхвърчала по пътя. 

153    154

Вечеряхме някакви рибни неща, които не блестяха с качество, и по тъмно се вмъкнахме в България. Вече и не помня, по кое време се довлякохме в Приморско, но всички се бяха вече понапили, някои дремуцаха по масите..а аз едва не си отрязах главата на някакво въже, опънато между палатките, като нахълта с мотора Румен в гората…

DSC_0165 DSC_0247

Пияници…

Толкоз от първата ми среща с Азия, макар и за по цигара време. 642км на мотор,  пешеходенето не сме го засичали. Два дни.

maps

Наздраве!